Безброй са нещата, които ще оставим зад гърба си, когато скъсаме и последния лист от календара на 2013-та.
На много от тях, отдавна сме обърнали гръб, надявайки се, че така по- скоро ще ги заличим от паметта си.
Други страстно пазим. Иска ни се да ги съхраним, ясни и светли, сякаш случили се вчера.
Безспорен, обаче е факта- и добро, и лошо, ще оставят белег в паметта ни. Белег от сълзите, белег от смеха, белезите на успеха, белезите на скръбта.
Толкова много неща се случиха само за една година, трудно ми е да определя, кое е “по-по-НАЙ”, едва ли и аз съм този, който е достатъчно способен за да го направи, но все пак ще се опитам.
2013-та, без никакви съмнения може да бъде определена, като „Годината на гражданско недоволоство“. Стотици хиляди хора, по цял свят излязоха на улиците в своите градове, за да заявят категорично на политическия елит- „Стига сте ни лъгали! Писна ни от Вас! Знаем какво правите и не искаме, Вие, да управлявате живота ни!“ .
В самото начало на година, под натиска от граждански протести, провокирани от „сбърканите“ за пореден път, надути сметки за ток, едно българско правителство сдаде властта, убедено, че съвсем скоро ще си я върне отново, но очакванията му не бяха оправдани и въпреки, че то „спечели“ предсрочните избори, не успя да сформира кабинет и пред него не остана друг избор, освен да даде възможността за това на друг. От политическите сили, които преди това бяха в опозиция, приеха тази възможност на драго сърце и бързо спретнаха „кабинетче“. Новото правителство на България, се оказа старото, добре познато ни управление на „коалиционистите“ БСП и ДПС, но този път категорично подкрепени от „националистите“ АТАКА. Може на някого да му звучи абсурдно (в мен предизвиква смях), но е факт. Псевдо „социалисти“, „демократи“ и „националисисти“, с широки, ехидни усмивки и злоба в очите, си стиснаха ръцете, в името на „демократичното“ бъдеще на страната ни. Нарекоха се Кабинета „Орешарски“. Не им трябваше много време, за да се настанят удобно в министерските си кабинети (създадени с нашите пари) и да се отпуснат назад във фотьойла (купен с нашите пари), палейки пура (свита с нашите пари) и отпивайки дълбока глътка марково уиски (купено с нашите пари). Естествено, трябваше да се направят и сериозни „кадрови промени“ в държавната администрация и органи. „Старите кучета“ бяха сменени от нови, „доказали се професионалисти и експерти от различни области“… Новосформираният кабинет , трябваше бързо да се „ориентира“ в схемата „тука далаверка, там далаверка… фотоволтайци, ВЕЦ и други такива работи“, инвестициите, в които гарантират изключително високи печалби, на „предприемачите“, особенно когато, самите те са част от комисиите определящи изкупната цена на произведеното. Едно прието (от депутатите) предложение , за назначение на ръководен пост в държавата, обаче се превърна в „препъникамък“, пред плановете на управляващите, които са сигурни, че ще успеят, да изпълнят мандата си докрай. Желанието им и опита Делян Пеевски да оглави ДАНС, беше посрещнато от яростна и бурна реакция на несъгласие, от страна на гражданското общество. Същият ден пред Народното събрание се събраха повече от 10 хиляди души, за да изразят позицията си, против това назначение. На следващият ден те вече бяха 15 хиляди, а на по- следващият 25 хиляди. От кабинета „Орешарски“ реагираха, смея да кажа доста бавно и не след дълго отмениха решението си, но това не донесе желания резултат и вместо, страстите да бъдат укротени, те се развихриха още по- силно. Хората разбраха, че и този път властта, няма намерение да работи в услуга на обществения интерес (изобщо правила ли го е някога?) и пожелаха за втори път, тази година нейната оставка… и така до днес. Седем месеца след опита на управляващите, да настанят на председателския пост в ДАНС олигарха Делян Пеевски, хиляди граждани продължават да призовават депутатите от 42-рото Народно събрание, да си дадат окончателно оставката и да се сбогуват с желанията си, да бъдат „народни представители“ в бъдеще. Дали това ще се случи обаче, можем само да гадаем предвид наглостта и силата, с която са се вкопчили във властта.
Independent Media 